За Похотта и Любовта...от Девон Франклин

 

 

"Баща ми беше алкохолик и почина много рано, когато бях на 9 години. Когато бях в пубертета, намерих една снимка, на която бяха майка ми, баща ми и една жена, роднина на семейството ми. На снимката майка ми изглеждаше толкова тъжна, такава болка беше изписана на лицето й, а баща ми и другата жена изглеждаха усмихнати. Имаше нещо странно, нещо нередно в тази снимка и аз започнах да разпитвам каква е историята, защото се усещаше, че има някаква история там. Разбрах, че баща ми е изневерявал на майка ми с тази жена, която е била роднина.

Почувствах се толкова объркан, направо смазан от мисълта, че баща ми е причинил такава болка на майка ми. И още тогава изпитах силно желание да разбера как мога да бъда различен от това, което е бил баща ми. Не исках да мина по неговия път.

 

С годините осъзнах, че във всеки мъж има Похот, която не се отнася само до желанието за секс или порно, а до всичко, което е свързано с нездраво удоволствие, импулс, който иска задоволяване на всяка цена, без значение, че може да разруши живота на този мъж и на толкова много хора около него, на жената до него, на децата му. 

 

Тази Похот може да е алчно желание за пари, власт, слава, всяко нещо, което е водено от разрушителна сила в мъжа, а не от Любов и от здрави ценности. Но също така осъзнах, че в мъжа я има и Силата на избора, на решението да се води от Любов, а не от Похот.

И на първо място мъжът трябва да е честен със себе си за това кое подхранва у себе си с всяко свое решение, мисъл и действие - Похотта или Любовта. Похотта не си отива напълно, затова е важно да сме честни и осъзнати, когато тя се опита да влияе на решенията ни и тогава със Силата на избора ни да изберем отново да подхранваме Любовта. 

 

Похотта е манипулативна, тя ще се опита да ни излъже и да ни накара да лъжем другите, затова трябва да сме много внимателни да не се поддаваме на нейните манипулации. Всеки път, когато дойде импулсът на Похотта, трябва да си представим съвсем ясно какви ще са последствията, ако се оставим на тези мисли или желания. 

 

Убеден съм, че ние, мъжете, имаме нужда да излекуваме вътре в себе си толкова много рани и това може да стане с терапия, с четене на книги и себенаблюдение. И само след това излекуване, ще можем да разгърнем пълния потенциал на Любовта в себе си и да запълним празнината, която безуспешно се опитваме да запълним със секс, порно, пари, власт, алкохол, агресия...

 

Ние носим отговорност към себе си и любимите хора и е крайно време да поемем отговорността за собственото си излекуване, като погледнем болката, вместо да търсим начини да се разсейваме от нея с хилядите възможности за разсейване, които предлага в днешно време света.

Колкото и да обичаме една жена и колкото и тя да ни обича и да иска да ни помогне в нашата борба с Похотта, това няма как да се случи, ако ние самите не сме на 100% ангажирани с това да излекуваме себе си и да подхранваме здравите ценности в себе си."

 

извадка от интервю с Девон Франклин

превод: Mariya Dimitrova - Trust and Just Do It

Какво означава да си истински смел

Гледаме хора, които изкачват скали, карат бързи коли, взимат рисковани решения в кариерата и се възхищаваме, завиждаме, самоукоряваме, че не сме толкова смели.

Така сме устроени хората – бързо даваме оценки и то базирани на външното, на това, което лесно може да се види и пипне. И забравяме, че животът е много далеч от спортните състезания – равен старт за всички състезатели, които са в една категория (въпреки че и там стартът не може да е винаги съвсем равен, защото тренировките са при различни треньори и условия).

В живота едно дете се появява в семейство на емоционално интелигентни родители, които са готови за появата му и ще му дадат стабилна основа за развитие и здравословна нагласа към живота и себе си – че е ценно без значение какви са постиженията му, че те ще му пазят гърба и ще го подкрепят, дори и да прави избори, различни от техните, дори и да греши. Такова дете израства с усещането, че животът е приключение и без голям страх от грешки. То ще пада и ще става много по-лесно от другите деца. Ще поема рискове, защото има опора и корени – неговото зряло, любящо семейство.

Други деца се раждат в зле функциониращи семейства – дали заради това, че родителите не са били готови да станат родители, или защото не са подходящи един за друг, или защото не са разрешили своите собствени въпроси и дисбаланс в живота… причините са много.

Критиката, перфекционизмът, напрежението в такива семейства преобладават и детето израства в атмосфера на несигурност. С възпитателна цел, за да е послушно и да внимава на всяка крачка, то получава заплаха, че няма да го обичат повече, ако не прави, каквото му се казва или другата крайност – не му обръщат внимание и то расте с усещането, че не е важно. Родителите му имат други приоритети. Такова дете няма усещането за опора и здрави корени, каквото другото дете усеща.

Такова дете може да повтори опита на родителите си и да създаде същото нещастно семейство някой ден или да избягва обвързването на всяка цена, да се страхува да рискува, да има потенциала за професионална реализация, но да не го разгръща, защото ако сгреши, няма да има любящ човек зад гърба си, който вместо да го критикува и мъмри, просто ще му подаде ръка. Такова дете може да има много мечти, но страхът от грешки и болка да е още едно допълнително препятствие за преодоляване, освен другите, с които се сблъскват всички деца.

Разбира се, такова дете има и шанса като порасне да осъзнае, че не е получило добър пример от родителите си и да реши само да намери свой собствен път към щастието, да излекува незарасналите рани и, за разлика от своите родители, да живее осъзнато.

Възхищение заслужава всеки, който следва мечтите си и преодолява страховете си. Нека просто не забравяме, че някои неща са невидими за очите и преди да сложим оценка дали някой е смел и колко е смел, да си спомним, че не винаги знаем от къде е тръгнал, за да стигне точката, в която ние сме се запознали с него. Най-голяма смелост се изисква, за да надникваш в собствената си сянка, да си честен със себе си и близките си хора, да превъзпитаваш себе си, след като си осъзнал, че родителите ти, колкото и да са те обичали, не са успели да изградят самоувереност у теб, каквато други хора приемат за даденост. А ти сам трябва да си я изградиш. Трябва да се „родиш” наново и да избереш път, различен от този, който си видял в детството си. Ето на това аз казвам смелост.

Дори за други хора твоите крачки да изглеждат мънички стъпчици напред, за теб това може да са гигантски скокове. В обществото критериите за смелост и успех е възможно никога да не се променят, но важното е вътре в себе си да знаеш какви са твоите победи и да им се радваш от сърце! Не се сравнявай с другите, ако искаш усещане за щастие. Върви по пътя, който те балансира и остави останалото да се нареди от само себе си.

Мария Димитрова

За повторението с омраза... и за повторението с любов...Кога убива и кога дава живот?

Повторение...рутина...скука...досада...

Или повторение...привикване...пристрастяване... зависимост...

Или повторение...научаване...усвоено знание...добри, здравословни навици...подобряване на качеството на мислене, поведение и живот...

От съвсем малка имам противоречиво отношение към акта на повтаряне на нещо. Досадата на ученето наизуст на стихотворения. Толкова неприятно ми беше.  А толкова харесвам поезията. Ученето на думи по английски. Писане на думите по няколко реда. Редовното им повтаряне и преговаряне. Усилие на волята в името на добра цел. И днес съм си благодарна за постоянството и вложените часове в повторения.

Повтарящи се ситуации в детството. Някои са хубави, създават уют. Други се правят само по традиция, по задължение, изпразнени от съдържание, една куха форма, носеща фалшиво усещане за сигурност, за „и ние сме като другите”, „като всяко нормално семейство сме”, но в пълнежа има толкова заметени  под килима пасивно-агресивни реакции, негодувание, болезнени чувства, празнота, усещане за самота сред уж близки хора или напълно открита враждебност. 

Повтарящи се травмиращи ситуации в детството, които издълбават пътища в подсъзнанието и съзнанието, пътища, по които след това по навик, автоматично се минава, дори и резултатът да са реакции, нанасящи вреда върху себе си и околните. Или създават непоносимост у потърпевшия към всичко, което му напомня дори и съвсем мъничко на болезнената повтаряща се ситуация. И той бяга ли, бяга. Дори и когато опасност реална за него никаква няма. 

В една определена възраст вече толкова негативно сме се настроили срещу повторението-рутина, повторението-усещане за липса на друг избор или друга възможност, повторението-болка/травма, че не можем да видим повторението- научаване на ценни уроци и повторението- изграждане на хубави навици и промяна към по-добро. 

Колкото и да бях настроена срещу повторението, започнах да го виждам по различен начин, когато осъзнах, че:

•  Отдавна разбирам добре някои неща и знам, че животът ми ще се подобри значително, ако ги прилагам, но самото осъзнаване не е достатъчно, за да настъпи промяната. Нужно е усилие на волята за повторение на полезното поведение и полезните модели на мислене, за да станат навик и нещо, което ми идва отвътре, без да го мисля, защото вече е естествена част от мен, която е изместила напълно старите навици.
•  Научаването е процес и е необходимо продължително време, в което да правя съзнателно така, че това, което искам да усвоя, да бъде постоянно във фокуса на съзнанието ми. Препрочитането на ценни идеи и послания е полезно повторение. Препрочитането на книгите-учители, четенето на още и още книги на важните теми, дори и някои идеи в тях да се припокриват, не е излишно. Напротив, има голям смисъл. Положителното влияние се акумулира. И постепенно количественото натрупване води до качествено изменение. „Връщането назад” става все по-рядко и все по-бързо и лесно намираме отново новоизградените пътища в съзнанието ни.
• Писането на листчета с ценни идеи и носенето им навсякъде с нас в тефтери, чанти и джобове има смисъл. Носенето на бижута или друго нещо, което да ни напомня за това, което искаме да затвърдим в себе си е също вид повторение, което има положително значение.

Повторението като много други неща в живота може да е с разрушително действие или спасително, съживяващо, осмислящо и съзидателно. Всичко зависи от съдържанието, с което го изпълваме и мотивите, които стоят зад него.

Мария Димитрова

Посади ли семената на промяната в градината на своята душа?

Разора ли добре почвата на душата си с осъзнаването на преживените рани и травми?

Поля ли градината на сърцето си с достатъчно сълзи в моментите на искрена тъга? Омекна ли от тях душата ти, готова за нови семена?

Огря ли я със светлината на себеприемането и обичта?

Подбра ли внимателно, със сърце и себеуважение семената, с които твоята почва ще зачене с благодарност?

Посади ли семената на промяната, на личната си трансформация?

Наблюдава ли ги отблизо, докато пробиваха почвата едновременно спускайки се с корените към дълбокото, към центъра и издигайки се със стъблата нагоре към висините?

Оплеви ли градината си от вредните стари навици и начини на мислене? Освободи ли в себе си пространство за здравото и новото?

Празнува ли всеки един сантиметър напредък?

Спря ли да надничаш в съседните градини и да сравняваш красотата на своите дървета и цветя с красотата на чуждите? Научи ли се да обичаш своята градина безусловно? 

Разбра ли, че твоята градина разцъфва, когато й се отдадеш и във всеки един момент я цениш, осъзнавайки нейната уникалност и вътрешна стойност?

Готов ли си да пазиш новия живот на своята лична трансформация от всякакви бури и обстоятелства? Готов ли си да се учиш още и още, и да вливаш новите познания като животворна сила в градината на своето израстване към осъзнатост, себеуважение, любов и усещане за смисъл?

Мария Димитрова

Да довеждам нещата до тяхната цялост

Да довършвам нещата...това е моята мантра за периода, в който се намирам. Има време за оставяне на започнати неща и има време за довеждане на нещата до тяхната цялост. Свободата е в това да знаем, че имаме избор между двете. Ако имаме навика да оставяме идеите си само в света на въображаемото или да започваме тяхното материализиране и после бързо да губим ентусиазъм, то тогава да израстваме би означавало да впрегнем волята си за реализирането на онези идеи, в които сме видели истински смисъл. Ако сме противоположният случай - човек, който натрапчиво желае да завършва всичко, с което се захваща, без значение дали в процеса на осъществяване е разбрал, че от този проект няма много смисъл, то израстването е в научаването да изоставяме ненужните дейности.

Кое има смисъл? Това, което се съвместява добре с ценностната ни система. Нашите ценности си остават нашият най-важен GPS, най-добрият ни ориентир.

Горивото за пътя от мечтите до реалността

Едно от най-трудните неща, пред които заставаме ежедневно е да оставим нещо, което би ни донесло моментално, но временно удоволствие, за да се захванем с нещо, което не ни носи вълнение в момента, но е част от пътя ни към желаната дестинация. Усещането за смисъл е това, което ти помага да оставиш социалната мрежа, компютърната игра или телевизията и да започнеш да правиш нещо, което в момента е повече в графа "от полза" и не толкова в графа "интересно", но постепенно натрупването от него ще те доведе до резултата, който ще е в пъти по-удовлетворяващ от разсейващите занимания, които дебнат на всяка крачка, за да уловят вниманието ти и да те отдалечат от наистина ценните за теб неща. Самоконтролът, волята и постоянството са горивото за изминаването на пътя от мечтите до реалността. Бензиностанциите, в които се зареждаш с това гориво са: "Осъзнатост", "Обич към себе си", "Вяра в себе си", "Здрава ценностна система", "Определяне на цели и приоритети, свързани с най-съкровените мечти в душата ти" и "Жажда за пълноценен и смислен живот." Добре е да зареждаш от всички по малко всеки ден. Използването на всякакви пътни знаци и карти, водещи до бензиностанциите е силно препоръчително - лепящи листчета с напомняния, тефтери и дневници, графици, приложения за смартфони, гривни-"подсещачи", колиета със специално значение, ритуали за по-плавно започване на дадено занимание...вариантите са много...Успех!

Най-силната дума

Често се сещам за една сцена от филма „Опасен ум”, в който Мишел Пфайфър в ролята на учителка в училище за тийнейджъри с проблемно поведение, ги пита за дума, която носи изключителнo силен заряд и мощ в себе си. Едно от момичетата отговаря „избор”. Аз бих добавила „вяра”. Защото изборът ни зависи от нашата вяра, от това как виждаме света и себе си в него.

Вярата е способността да „виждаш” нещата, които все още не се виждат, да разпознаваш пътя към целта си преди тя да се е появила на хоризонта, да следваш сърцето си, дори когато то те води отвъд познатото и ти се налага да преодоляваш притеснение и страх. Вярата е търпение да позволиш на нещата да „узряват”, защото човек вижда това, за което е готов на дадения етап. Тайните на живота се разкриват постепенно и точно това прави живота интересен. Но трябва да си отворен за различни преживявания и промени, за идеята, че можеш да се учиш цял живот.

На тези, които се боят от болката прекалено много и избират, без да го осъзнават дори, удобството пред развитието, животът не разкрива тайни. Те изживяват една и съща година – години наред. Може да им се случват различни неща, които да ги провокират да излязат от черупката на закостенели разбирания, но те са избрали всичко, което идва като нова идея да бъде или отхвърляно или да се плъзга по повърхността на душата им, без да допускат каквото и да е в дълбочина. А за да израстваш, трябва да можеш да пускаш живота да „минава” през теб и да се учиш от онези неща, които са пренаредили пластовете в душата ти така, че след периодите на трудности, болка и тъга, да се почувстваш по-жив, по-силен и по-мъдър. 

За да започнеш работа, която ти е „по душа”, дори и да нямаш образование в тази сфера и никакъв стаж, ти трябва вяра. Ако вярваш, че носиш потенциала в себе си, колкото и откази да получиш, ще действаш в посока развитие в желаната посока. Времето ще покаже дали си бил на прав път. Но трябва да си дадеш достатъчно шанс и време да усъвършенстваш нужните умения и да се свържеш с хора, които вече работят в желаната от теб сфера, за да се ориентираш по-добре. За да се получи, трябва креативност и вяра, иначе няма да виждаш възможностите, които се появяват на пътя ти. Моят личен опит показва, че ако не знаеш към какво да се насочиш, най-доброто, което можеш да направиш е да си спомниш кое в детството те e „дърпало” към себе си, кое си правил с голямо желание и си усещал прилив на енергия, губейки представа за време.

Вярата е основното условие и ако искаш да имаш фигурата, за която мечтаеш. Това, което ме учудва, че диети за 5 дни с някакви странни правила са все още много популярни. Тялото реагира на движението и храната, които му осигуряваш. Но отново трябва време. За съжаление, много хора се отказват, когато няма бързи резултати. Те не вярват, че могат да постигнат целта си. Избират junk храни, защото не виждат какво се случва вътре в тялото, когато ги консумират. Може да има много информация за ползите или вредите от определени храни, но се ръководят от принципа, че щом не усещат на момента тези неща, значи не се случват. И пренебрегват ефекта на натрупването. Той важи и в положителна и в отрицателна посока. Просто е нужно да повярваш и да дадеш шанс и време на тялото си да реагира на грижата за него. Ако прекараш шест месеца в избиране на здравословни храни (не диети, а истински, пълни с хранителни вещества натурални продукти) и започнеш да се движиш повече (какъвто и да е спорт – танци, фитнес, аеробика…) без да се мериш на кантар през цялото време (за да се оставиш на вярата, а не на цифрите), виж какво ще се случи след половин година. Тялото ще ти се отблагодари със здраве и хубави пропорции, когато се съобразяваш с истинските му нужди. Нуждата от вкуса на junk храната не е истинска, не е естествена. Има изследвания, доказващи, че тези храни съдържат съставки с пристрастяващ ефект.

И накрая, ако вярваш, че заслужаваш щастие, ти ще продължаваш да го търсиш, дори когато си тъжен или ти се налага да преодоляваш препятствия. Ако вярваш, че заслужаваш добри приятели и красиви отношения с човека, който те привлича – такива, които ти помагат да израстваш и те вдъхновяват, ще разпознаваш хората, които те карат да се чувстваш изпълнен с усещане за смисъл и самият ти ще бъдеш това, което търсиш у другите – добър приятел, вдъхновение, истинност и дълбочина. 

Всичко е въпрос на вяра в себе си, в доброто, в това, че заслужаваш да ти се случват хубави неща и ти самият да ги случваш за себе си и за тези, които са важни за теб.

В моментите, когато се чувстваш изгубен, се остави на вярата да те води. Може да се уединиш, за да усетиш интуицията си, да отидеш сред природата, да потърсиш книги, които са написани от други търсещи като теб хора, осъзнали важността на осъзнатостта. Може искрено да помолиш Бог да „те хване за ръка” и да те поведе към пътя, който е най-добър за теб.

Каквото и да избереш, важното е да имаш вяра в доброто.

Мария Димитрова