Разора ли добре
почвата на душата си с осъзнаването на преживените рани и травми?
Поля ли градината
на сърцето си с достатъчно сълзи в моментите на искрена тъга? Омекна ли от тях
душата ти, готова за нови семена?
Огря ли я със
светлината на себеприемането и обичта?
Подбра ли внимателно,
със сърце и себеуважение семената, с които твоята почва ще зачене с
благодарност?
Посади ли
семената на промяната, на личната си трансформация?
Наблюдава ли ги
отблизо, докато пробиваха почвата едновременно спускайки се с корените към
дълбокото, към центъра и издигайки се със стъблата нагоре към висините?
Оплеви ли
градината си от вредните стари навици и начини на мислене? Освободи ли в себе
си пространство за здравото и новото?
Празнува ли всеки
един сантиметър напредък?
Спря ли да
надничаш в съседните градини и да сравняваш красотата на своите дървета и цветя
с красотата на чуждите? Научи ли се да обичаш своята градина безусловно?
Разбра ли, че
твоята градина разцъфва, когато й се отдадеш и във всеки един момент я цениш,
осъзнавайки нейната уникалност и вътрешна стойност?
Готов ли си да
пазиш новия живот на своята лична трансформация от всякакви бури и
обстоятелства? Готов ли си да се учиш още и още, и да вливаш новите познания
като животворна сила в градината на своето израстване към осъзнатост,
себеуважение, любов и усещане за смисъл?
Мария Димитрова
