Какво вълнува съвременната интелигентна жена

Наскоро говорих с една жена, на висока позиция в медийните среди, и темата беше „От какво се интересува съвременната интелигентна жена”. Установих колко различни могат да бъдат представите за интелигентност. Нейната идея за модерност на мисленето е жена, която се интересува главно от модата – кой дизайнер за коя модна къща работи, кой модел за корицата на кое списание се е снимала, какво е носила някоя холивудска звезда на някое светско събитие.

Не че аз имам нещо против модата, но това според мен е само в периферията на интересите на съвременната интелигентна жена. Замислих се колко заблуждаващи могат да бъдат снимките на красивите звезди или модели на кориците. Дрехите и гримът може да са бляскави и скъпи, но как ли се чувстват отвътре? Защото е лесно да „изиграеш” щастието докато позираш за снимка, но дори да заблудиш другите, можеш ли да заблудиш себе си, че си щастлив, ако въпреки перфектния външен вид, в живота ти липсват онези, истински ценните неща. Искреното приятелство, пълноценната любов и страст с мъжа до теб, работата, с която усещаш, че запълваш смислено деня си и ти носи удовлетвореност не само заради изкараните доходи…

И на мен ми се е случвало да си купя нова дрешка или парфюм и да ми се оправи настроението, когато ми е бил гаден денят. Но това трае точно 2-3 часа. Не можеш да компенсираш истинските неща с модата, с грима. Имало е дни, в които не съм облечена специално, нямам направена прическа, но съм си нахранила душата с истинска храна и ходейки по улицата, имам усещането за прекрасна лекота. Душата ми се усмихва.

А за да се радваш на приятно общуване, на красиви отношения с мъжа до себе си и с децата си, това означава да си осъзната, да се познаваш добре и да не спираш да се учиш. Истината е в дълбочината. В това да имаш смелостта да се гмурнеш надълбоко в себе си и да подобриш живота си с новопридобитите знания и осъзнати неща.

Външното и това, което е на повърхността също си има своето място в живота, защото радва окото и „по опаковката те посрещат”. Но какво се случва с важните хора в живота ти, тези, които те опознават най-добре? Това зависи от случващото се в сърцето и душата ти, а не в гардероба и козметичната ти чантичка. А и не е ли по-добре грижата за външния вид да започва от това с какво се храниш и колко се движиш, за да си в добра форма, и чак после да идват дрехите, червилата и лаковете за нокти.

Пожелавам си повече осъзнати и търсещи хора около себе си, пък дори и да не носят дрехи по последните модни тенденции и да не знаят имената на всички нови холивудски звезди. Пожелавам си да има повече жени, които да използват интелигентността си не само, за да израстват професионално, но и в чисто човешки план. Пожелавам си приятели, с които да мога да  „изпразня джобовете на сърцето си” и пак да се чувствам ценна за тях.

Мария Димитрова

"Обичам да се целувам преди да правя любов, по време и след"

"Прекрасна целувка. Дълга, мека, бавна. Истинска. Едва докоснали се устните ни, и потръпнах. Бях щастлив. Падам си по целуването, това е истината. Може би затова винаги се вълнувам, когато ми се случва. Обожавам да се целувам. Останах си онова петнайсетгодишно момче от преди. И не спрях да целувам и като голям. Обичам да се целувам преди да правя любов, по време и след. Да, аз съм от мъжете, които обичат да се целуват и след любовния акт. Обичам дори, когато целувките не са прелюдия към секс."

Фабио Воло

"Не така си представям приключението"

"Никога не съм си падала по силните усещания като рафтинг и скокове с бънджи - не така си представям приключението. Това, което знам със сигурност: Най-важното приключение в живота ни не е свързано непременно с изкачването на най-високия връх или с обиколка на света. Най-страхотната тръпка, която може да изпитате е да живеете живота, за който сте мечтали."

Опра Уинфри

Защо средата, в която съм, е мой приоритет

И  как типът работа влияе на характера

Когато сме разговаряли с приятелки за това, което определя избора ми на работно място, обикновено излизат на преден план два основни критерия – парите и доколко работата съвпада с интересите ми. Но животът ми показа, че има още нещо, което не мога да пренебрегна – средата -  хората, които ще ме заобикалят на работното ми място. 

Преди 2 години дойде момент, в който се почувствах на седмото небе за кратко, защото мислех, че една от мечтите ми се сбъдва – щях да работя в медийна компания, като редактор в женски сайт. Щях да изкарвам пари на пълен работен ден, правейки едно от любимите ми неща – писане за нещата, които вълнуват съвременната интелигентна жена. Радостта ми се стопи още на първия работен ден, когато прекарах часове наред с хора, с които нямам почти нищо общо като ценностна система, интереси и начин на общуване. Почувствах се сама, по-точно думата е „самотна”. 

Имайки предвид, че прекарваш по-голямата част от времето си с хората на работното място, не ти остава голям избор – да се приспособиш, приемайки характерни черти на средата, в която се намираш ( като започнеш да използваш определени изразни средства, започнеш да участваш в теми на разговор, които преди са ти били неприятни и т.н.), или да запазиш позицията си на различен от другите в офиса с цената на негативни коментари зад гърба ти, а понякога и съвсем открито враждебно отношение към теб, или просто да напуснеш. 

Аз избрах като временен вариант второто, опитвайки се да разбера защо животът ме постави в тази среда. Очевидно, не беше моето място, но нали може да научим от всяка ситуация по нещо за себе си. Явно аз имах да уча нещо. Оставайки почти година там, се научих да се отстоявам и да запазвам самообладание, дори и в доста неблагоприятна среда. Развих по-голяма издръжливост и още повече се убедих, че не искам да променям ценностите си, без значение колко съм различна от заобикалящите ме. За да съхраниш същността си, се изисква сила и уважение към себе си. 

От сегашна гледна точка разбирам, че животът често ни изпраща предизвикателства, за да тества това, в което вярваме и ценим. За себе си разбрах, че средата е изключително важен критерий, не само за нивото ти на удовлетвореност на работното място, но и за това в каква посока ще се развиваш като човек, като поведение и характер. В името на удобството и заради страха от промяната, много хора остават на място, което в началото не харесват, но с времето се приспособяват и колкото и да не искат, заприличват на хората, които ги обкръжават, за да „не се цепят” от колектива, за да бъдат приети и да си спестят неодобрение и враждебност. 

Затова вярвам,че изборът на среда е отговорност към самия себе си, към това какъв искаш да бъдеш. Самият тип работа също много влияе върху характера на човек. Ако се съгласиш да правиш нещо, което противоречи на принципите ти и мислиш, че това е „просто работа” – работиш я 8 часа, след това се прибираш у дома и забравяш за нея, има опасност, без да усетиш, да се превърнеш в типа човек, който не си харесвал преди това. Вътре в нас не могат да живеят дълго време противоречия и представи, които са в конфликт. Рано или късно, осъзнато или не, везните ще се наклонят в едната посока и твоето поведение и начин на мислене ще се оформят по определен начин в зависимост от това, с което си избрал да се занимаваш в по-дългосрочен план. 

Работата е източник на доходи, но не само. Тя е начин на живот. От избора ни на тип работа и на среда ( в това число и приятелска, не само работна – хората, с които прекарваш свободното си време) зависи кои наши черти на характера ще засилим и изведем на преден план и кои – ще пренебрегнем и оставим да закърнеят. 

Мария Димитрова

 

"Надявам се да се включиш в танца"

"Когато имаш възможността да избираш дали да стоиш отстрани, или да танцуваш, надявам се да избереш да се включиш в танца."