Повторение...рутина...скука...досада...
Или
повторение...привикване...пристрастяване... зависимост...
Или
повторение...научаване...усвоено знание...добри, здравословни навици...подобряване
на качеството на мислене, поведение и живот...
От съвсем малка
имам противоречиво отношение към акта на повтаряне на нещо. Досадата на ученето
наизуст на стихотворения. Толкова неприятно ми беше. А толкова харесвам поезията. Ученето на думи
по английски. Писане на думите по няколко реда. Редовното им повтаряне и
преговаряне. Усилие на волята в името на добра цел. И днес съм си благодарна за
постоянството и вложените часове в повторения.
Повтарящи се
ситуации в детството. Някои са хубави, създават уют. Други се правят само по
традиция, по задължение, изпразнени от съдържание, една куха форма, носеща
фалшиво усещане за сигурност, за „и ние сме като другите”, „като всяко нормално
семейство сме”, но в пълнежа има толкова заметени
под килима пасивно-агресивни реакции, негодувание, болезнени чувства,
празнота, усещане за самота сред уж близки хора или напълно открита
враждебност.
Повтарящи се травмиращи ситуации в детството, които издълбават
пътища в подсъзнанието и съзнанието, пътища, по които след това по навик,
автоматично се минава, дори и резултатът да са реакции, нанасящи вреда върху
себе си и околните. Или създават непоносимост у потърпевшия към всичко, което
му напомня дори и съвсем мъничко на болезнената повтаряща се ситуация. И той
бяга ли, бяга. Дори и когато опасност реална за него никаква няма.
В една определена
възраст вече толкова негативно сме се настроили срещу повторението-рутина,
повторението-усещане за липса на друг избор или друга възможност,
повторението-болка/травма, че не можем да видим повторението- научаване на
ценни уроци и повторението- изграждане на хубави навици и промяна към по-добро.
Колкото и да бях
настроена срещу повторението, започнах да го виждам по различен начин, когато осъзнах, че:
- Отдавна разбирам добре някои неща и знам, че животът ми ще се подобри значително, ако ги прилагам, но самото осъзнаване не е достатъчно, за да настъпи промяната. Нужно е усилие на волята за повторение на полезното поведение и полезните модели на мислене, за да станат навик и нещо, което ми идва отвътре, без да го мисля, защото вече е естествена част от мен, която е изместила напълно старите навици.
- Научаването е процес и е необходимо продължително време, в което да правя съзнателно така, че това, което искам да усвоя, да бъде постоянно във фокуса на съзнанието ми. Препрочитането на ценни идеи и послания е полезно повторение. Препрочитането на книгите-учители, четенето на още и още книги на важните теми, дори и някои идеи в тях да се припокриват, не е излишно. Напротив, има голям смисъл. Положителното влияние се акумулира. И постепенно количественото натрупване води до качествено изменение. „Връщането назад” става все по-рядко и все по-бързо и лесно намираме отново новоизградените пътища в съзнанието ни.
- Писането на листчета с ценни идеи и носенето им навсякъде с нас в тефтери, чанти и джобове има смисъл. Носенето на бижута или друго нещо, което да ни напомня за това, което искаме да затвърдим в себе си е също вид повторение, което има положително значение.
Повторението като
много други неща в живота може да е с разрушително действие или спасително,
съживяващо, осмислящо и съзидателно. Всичко зависи от съдържанието, с което го
изпълваме и мотивите, които стоят зад него.
Мария Димитрова
