Преди време един мъж ми каза: „Искаш ли
да изживеем това, което има между нас, така както дойде, без
очаквания?”. Аз исках, но все още не знаех какво е да се „пуснеш по
течението”, да спреш да мислиш и емоцията да те води. Желанието да се
предпазя от разочарования се оказа по-силно от желанието да изживея нещо
„както дойде”, защото се страхувах от непредвидената и неочаквана
болка. А във всички отношения има такава болка. Появява се най-малкото
от различията, които понякога излизат на преден план и
предизвикателството да се търси среден път между желанията на единия и
желанията на другия.
Но ако знаеш, че не е страшно да те
заболи от време на време от „разминаванията”, ако не се пазиш постоянно
от болката, няма да търсиш гаранции и ще се оставиш да изживееш нещата
спонтанно, а не нащрек.
За едно нещо се убеждавам все повече – че
трябва да си слушаме вътрешното усещане за този, който ни вълнува.
Много е фино понякога. Минава за секунди през ума. Често го
пренебрегваме заради някакви уж по-разумни доводи, по-логични на пръв
поглед. Но на някакво много дълбоко, сетивно ниво в нас има мъдрост
много по-висша от мислите, които обикновено се въртят в главата ни. Ако
това вътрешно усещане ни тласка към този човек, може да се оставим на
течението и да видим какво ще се случи… с готовност да платим цената на
определени разочарования за нещото, което има силата да вдъхновява в
живота – опознаването на два нови свята – този на другия човек и новото,
което можем да научим за самите себе си в допирната си точка с човека,
когото харесваме.
Kолкото повече се убедим чрез собствения
си опит, че болката не е страшна, че сърцето има уникалната способност
да се самоизцелява и дори да заяква, толкова по-лесно ще ни бъде да
очакваме болката без страх. Ще можем да се оставим на момента, на
страстта и на хубавата емоция – да ги изживяваме докрай с всяка клетка
на тялото, без да търсим гаранции, които никой не може да ни даде.
Сещам се за една приказка, в която един
човек искал да посети старинен замък, който бил туристическа атракция в
някаква далечна страна. Нямало вход, ако успееш да минеш през коридорите
на замъка за определено време с лъжица пълна с пясък, без да разсипеш и
грам от него. Ако не върнеш същия грамаж пясък – плащаш такса за
посещението. Човекът толкова се старал да не загуби и песъчинка, че нищо
не видял от замъка. Посетил го без да го „преживее”. Единственото,
което си спомнял от замъка била лъжицата с пясък и старанието да не я
разсипе. Изводът от приказката беше, че много хора така минават и през
живота си – толкова се стараят да не платят никаква цена, че в крайна
сметка, пропускат да го изживеят, да научат нещо, да го опознаят и
усетят…
А кога е време да сложим край на една
връзка? Може би пак е добре да се вслушаме в интуицията си. Може
известно време да нямаме яснота, но решението в едната или в другата
посока ще изкристализира, когато сърцето усети дали болката, която
изпитваме, е неизбежната цена за съприкосновението с различен от нас
човек или е знак за изчерпана от удоволствие и вдъхновение връзка.
„Всеки иска да остане в нещо, което му
дава усещането за цел, предназначение и смисъл.” – отговорът на един мъж
на въпроса за това какво определя една щастлива връзка.
